реален
Aleksandar

Aleksandar

ВАРНА
45 години

За да пишете на потребителя или да разгледате подробно профила трябва да се регистрирате или да влезете в сайта със своето потребителско име и парола.



За мен

  • Мъж, който търси жена
  • Търся:
    Сериозна връзка
    Любовта на живота си
  • Семейно положение: необвързан/а
  • Очи: Зелени
  • Коса: кестенява
  • Тяло: пълно
  • Ръст: над 180 см
  • Харесва ми:
    Мъжете винаги избират жени, чиито нужди и потребности могат да задоволят. Мъжете не обичат сърдити и мрънкащи жени, няма и да ги заобичат, не е и нужно! Основна необходимост на мъжа е да чувства, че може да задоволи нуждите на своята жена. В противен случай пречупвате мъжките му сила и достойнство. Дайте му значимост, подкрепа и благодарност, за неговото старание и присъствие в живота ви. Замислете се, че това е човекът, който някога сте се молили да ви заговори или погледне или покани на среща, а сега недоволствате от неговите навици и поведение.
  • Не ми допада:

    това е само едно мое наблюдение

    Вървя по улицата и виждам хора гледащи надолу- (в телефоните си). Минавам покрай кафене – виждам същото – млада мълчаща компания, гледаща надолу (отново в телефоните си) – питам се защо са се събрали? Да се видят и поговорят или...?
    Нямам нищо против телефоните – много са удобни и нужни в наше време, но... започва да ми омръзва тази картинка – просто, защото е една и съща, а еднаквостта ми омръзва – поне на мен.
    В днешно време лъжата сякаш е нещо нормално и обикновено в живота ни. Дори, като, че ли не и обръщаме толкова внимание. Гледаме се в очите и се лъжем. Защо? Какво си мислим, че ще постигнем и кого си мислим, че ще излъжем? Не се замисляме какво можем да причиним лъжейки отсрещния. И изобщо къде отидоха чувствата? На никой не му пука за никого. Станали сме толкова студени същества – мислещи за толкова ненужни неща. А къде отиде любовта? Истинската, чиста и неподправена любов? Любов за това, което си, а не за това колко пари имаш в джоба. Любовта днес май се свързва с: „ Оо тази/този как искам да я/го чукам”. Написах и „този”, защото вече дори момичетата идват и ти казват, че те искат – нали знаете (просто секс). Секса не е лошо нещо, но не е ли малко животинско просто ей така да се чукаме – без никакви чувства един към друг? Може би съм доста старомоден, но...
    Ами момичетата на моята възраст предлагащи услуги за „платежоспособни господа”? В никакъв случай не обвинявам никого, само, че ми е тъжно, жал ми е за българската жена – колко ниско още трябва да падне и да се унижава? Често пъти си мисля за момиче на моята възраст – с достойнство, момиче, което има мечти и се бори за тях, момиче, което знае какво иска. Момиче, което не се интересува от банковата ти сметка, а само от теб – такъв, какъвто си. Но все по-често това ми се струва, като някаква утопия. Може би аз съм глупак, който все още си мисли, че любовта съществува.
    При момчетата положението е сходно. Още от малки научават всички псувни, мислейки, че това ги прави истински мъже. После се започва с фитнеса и татусите, бръснати глави, сбивания и изобщо сякаш това е някаква мода да си хулиган. Гледат да са максимално груби и безчувствени – дори простаци. И ето тук пак се връщаме на еднаквостта, защото това явление е при почти всички момчета, но тази именно еднаквост е търсена от повечето момичета.
    Има някакъв всеобщ непукизъм. На всеки, като, че ли му е все едно за положението в България. Властта е у народа, а не в управляващите. Работата е там, че не сме единни. Ако бяхме такива нямаше да позволим да се стигне до тук. До тук, че България да се свързва с корупция, мафия, евтин алкохол и леки жени. Е, явно ние сме мазохистичен народ, явно така ни харесва. Ами да – представете си само: Ако всичко в България беше по-нормално, нямаше да имаме, кого да плюем, нито нещо, за което да се вайкаме. Пътя, по който вървим ни води към затриването ни като етнос и държава, но всеки сам избира пътя си и ние сме избрали този път. Все пак аз имам надежда – вярвам, че нещата ще се оправят, защото ние пропадаме, но накрая ще стигнем дъното и няма да има на къде повече да падаме и тогава ще започнем нашето издигане. Издигане като дух, като мисъл, като енергия, като народ.


    Както казах в началото – това е само едно мое наблюдение. Може и да греша. Всеки е свободен да мисли и пише каквото пожелае – така, че чувствайте се свободни да пишете каквото пожелаете. :)


За партньора

  • Възраст: Без значение
  • Град: ВАРНА
  • Очи: Без значение
  • Коса: Без значение
  • Тяло: атлетично
  • Ръст: 160 - 170 см
  • Моите очаквания за човека, който търся:
     Да, мъжете са като малки деца – не знаят какво искат, но знаят прекрасно какво не искат.

    Не искат жената да бъде грозна. Не искат да е тъпа. Не искат да е досадна. Не искат да ги занимава с простотии. Не искат да им отнема от личното пространство. Не искат да е ревнива и др.

    Дали това не е признак на емоционална незрялост? Или просто е поредното доказателство за различния начин на мислене при мъжете и жените?

    Фантазията при мъжете отстъпва пред ярката им прагматичност. Те никога няма да знаят какво харесват в жените, но винаги ще знаят какво харесват в определена жена, когато я видят и опознаят.

    За разлика от тях, жените имат склонност да си изграждат хипотетичен образ на перфектния мъж, с когото да прекарат живота си. Мисля си, че това обременява психиката на дамите. Когато не срещнат въпросния мъж, изпадат в отчаяние.