реален
Viktoria

Viktoria

ЧУЖБИНА
52 години

За да пишете на потребителя или да разгледате подробно профила трябва да се регистрирате или да влезете в сайта със своето потребителско име и парола.



За мен

  • Жена, която търси мъж
  • Търся:
    Сериозна връзка
    Любовта на живота си
    Брак
  • Семейно положение: необвързан/а
  • Очи: Зелени
  • Коса: руса
  • Тяло: слабо
  • Ръст: 160 - 170 см
  • Харесва ми:
    За бъдещия ми любим!
    Уважаеми бъдещ любим мой мъж, който евентуално някога ще допусна до себе си, ама много евентуално… Здравей. Как си? Предполагам, добре… защото още не ме познаваш. Няма нищо, де, и аз не те познавам, което не пречи да си изясним някои неща отсега, преди да е станало късно.Но първо, надявам се еволюцията да не те е подминала и да си надраснал събратята си поне с една идея. Конкретно в областта на взаимоотношенията. И да осъзнаваш, че след като са взаимоотношения, са някак си… взаимни. Имам предвид, че нещата някак си се случват двупосочно.Ако ти е трудно, най-добре хич да не се появяваш в живота ми и двамата да имаме пълноценни и напълно задоволителни отношения със самите себе си. Щото иначе – драма. А аз съм участвала в драми достатъчно за тоя си живот. Ако все пак изгаряш от копнеж да се драматизираме взаимно, заповядай, ама в някой следващ живот. На тоя му изчерпах лимита.Та – накратко: Ще искам от теб. Ще искам обичта ти, вниманието ти и… май това. Не е много, не мислиш ли? Но ако все пак смяташ, че не е редно да искам каквото и да е от теб… Ми на света по последни социологически данни има към милиард и половина мъже (в някаква приемлива възраст, имам предвид), от които не искам нищо.И да ти обясня – когато споделям с теб, не е защото си въобразявам, че си вълшебник и ще вземеш с едно помахване на вълшебната си пръчка да ми решиш проблема. Когато споделям с теб е защото те чувствам достатъчно близък, за да го направя.Дай си сметка за миг, че допреди да те срещна някак съм оцеляла (о, чудо!) и не ти си ми решавал проблемите или каквото и да е. Та, не смятам това да се променя занапред. Най-малкото защото съм от типа хора, които предпочитат да направят всичко сами, за да са сигурни, че е направено както трябва. Не, че те подценявам, просто умея да разчитам на себе си. Виждаш ли колко е простичко всичко…Хайде, събирай сили да го осмислиш и евентуално разбереш и ако решиш – заповядай в живота ми.Пък оттам насетне аз ще мисля ще те пусна ли, или не. Но ако те пусна… моля те, моля те… не бъди грешка (отново).
  • Не ми допада:
    „...Нямат Бога, нямат смирение в душата си. Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Имот, колкото искаш. Има за всички и още за толкова, и пак за врабчите трохици се карат... А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.” – „Гераците”

За партньора

  • Възраст: 50 - 55 г.
  • Град: Не е посочен
  • Очи: Без значение
  • Коса: Без значение
  • Тяло: Без значение
  • Ръст: 170 - 180 см
  • Моите очаквания за човека, който търся:
     Ти знаеш ли как се обича разбита жена,
    в която сърцето е рана до рана ?
    Която е газила толкова дълго в калта,
    че трудно ще вярва в щастлива Осанна.
    Ти знаеш ли как се обича силна жена,
    която е носила мъж на гърба си ?
    И вила до кръв като куче сама.
    И сривала хиляди пъти света си.
    Ти знаеш ли колко любов ѝ е нужна,
    да могат очите ѝ пак да се смеят
    И как се изтрива усмивката тъжна,
    и палят очи, които пустеят.
    Не можеш със малко да имаш такава.
    Защото тя твърде е... твърде голяма.
    След всичките болки, тя обич не дава,
    когато в сърцето ти огънят няма.
    Ще мине през теб като нежна стихия,
    до дъното всичко във тебе ще види.
    Не я ли засищаш със обич, да пие,
    безмълвна и тиха, от теб ще си иде...
    След нея остава в душата ти яма,
    която с друга не можеш ти да запълниш.
    И болката в теб, че вече я няма.
    Че малко си дал - смеха ѝ да върнеш...