реален
Emo D

Emo D

ПЛОВДИВ
45 години

За да пишете на потребителя или да разгледате подробно профила трябва да се регистрирате или да влезете в сайта със своето потребителско име и парола.



За мен

  • Мъж, който търси жена
  • Търся:
    Сериозна връзка
  • Семейно положение: необвързан/а
  • Очи: Кафяви
  • Коса: кестенява
  • Тяло: средно
  • Ръст: 170 - 180 см
  • Харесва ми:
    69
  • Не ми допада:
    И така – роден съм в семейство, което винаги ме е учило на доброта, честност и изобщо на човечност. И аз като повечето деца от моето поколение имах страхотно детство. Започнах училище, след това и гимназия, а след това и университет – завърших успешно. И ето, че стигнахме до сегашната ми гледна точка – навсякъде около мен виждам еднаквост, лицемерие, безчувственост, омраза, жестокост, алчност в изобилие, непукизъм, изнудване, продажност за стотинки, липса на достойнство, грубост, простащина и... нека спра до тук. Най-вероятно ще кажете: „Ти си голям песимист”. И ще ви разбера, защото е нормално да си го помислите, макар да ме определят, като точно обратното, но това не е от значение сега – аз просто изразявам наблюдението си.
    Вървя по улицата и виждам хора гледащи надолу- (в телефоните си). Минавам покрай кафене – виждам същото – млада мълчаща компания, гледаща надолу (отново в телефоните си) – питам се защо са се събрали? Да се видят и поговорят или...?
    Нямам нищо против телефоните – много са удобни и нужни в наше време, но... започва да ми омръзва тази картинка – просто, защото е една и съща, а еднаквостта ми омръзва – поне на мен.
    В днешно време лъжата сякаш е нещо нормално и обикновено в живота ни. Дори, като, че ли не и обръщаме толкова внимание. Гледаме се в очите и се лъжем. Защо? Какво си мислим, че ще постигнем и кого си мислим, че ще излъжем? Не се замисляме какво можем да причиним лъжейки отсрещния. И изобщо къде отидоха чувствата? На никой не му пука за никого. Станали сме толкова студени същества – мислещи за толкова ненужни неща. А къде отиде любовта? Истинската, чиста и неподправена любов? Любов за това, което си, а не за това колко пари имаш в джоба. Любовта днес май се свързва с: „ Оо тази/този как искам да я/го чукам”. Написах и „този”, защото вече дори момичетата идват и ти казват, че те искат – нали знаете (просто секс). Секса не е лошо нещо, но не е ли малко животинско просто ей така да се чукаме – без никакви чувства един към друг? Може би съм доста старомоден, но...
    Ами момичетата на моята възраст предлагащи услуги за „платежоспособни господа”? В никакъв случай не обвинявам никого, само, че ми е тъжно, жал ми е за българската жена – колко ниско още трябва да падне и да се унижава?При момчетата положението е сходно. Още от малки научават всички псувни, мислейки, че това ги прави истински мъже. После се започва с фитнеса и татусите, бръснати глави, сбивания и изобщо сякаш това е някаква мода да си хулиган. Гледат да са максимално груби и безчувствени – дори простаци. И ето тук пак се връщаме на еднаквостта, защото това явление е при почти всички момчета, но тази именно еднаквост е търсена от повечето момичета.
    Има някакъв всеобщ непукизъм. На всеки, като, че ли му е все едно за положението в България. Властта е у народа, а не в управляващите. Работата е там, че не сме единни. Ако бяхме такива нямаше да позволим да се стигне до тук. До тук, че България да се свързва с корупция, мафия, евтин алкохол и леки жени. Е, явно ние сме мазохистичен народ, явно така ни харесва. Ами да – представете си само: Ако всичко в България беше по-нормално, нямаше да имаме, кого да плюем, нито нещо, за което да се вайкаме. Пътя, по който вървим ни води към затриването ни като етнос и държава, но всеки сам избира пътя си и ние сме избрали този път. Все пак аз имам надежда – вярвам, че нещата ще се оправят, защото ние пропадаме, но накрая ще стигнем дъното и няма да има на къде повече да падаме и тогава ще започнем нашето издигане. Издигане като дух, като мисъл, като енергия, като народ.

За партньора

  • Възраст: 35 - 40 г.
  • Град: Не е посочен
  • Очи: Без значение
  • Коса: Без значение
  • Тяло: слабо
  • Ръст: 160 - 170 см
  • Моите очаквания за човека, който търся:
     Отчела е и предвидила всички фактори,освен един – дали ще срещне мъжа когото търси.Тя вече е достатъчно зряла и мъдра,за да знае, че тази опция не е подвластна само и единствено на нейния контрол.Знае го,защото голямата битка в живота й не бяха нито сериозните професионални предизвикателства,нито пък битовите,икономически или личностови кризи.Нейният къртовски труд целеше да промени мъжа до нея в опит да го издялка по подобие на скулптурата в своята глава,изваяна от фантазия и мечти.Тя опита няколко пъти.С различни мъже.Резултатът беше един и същ – крах,батални раздели и тежки разочарования.От позицията на времето и опита,тя сега знае – битката да претворяваш хората по свой образ и подобие,е загубена предварително.Все пак това е функция на Бог.