реален
Ники Ботев

Ники Ботев

ПЛОВДИВ
47 години

За да пишете на потребителя или да разгледате подробно профила трябва да се регистрирате или да влезете в сайта със своето потребителско име и парола.



За мен

  • Мъж, който търси жена
  • Търся:
    Сериозна връзка
    Любовта на живота си
    Брак
  • Семейно положение: разведен/а
  • Очи: Пъстри
  • Коса: кестенява
  • Тяло: средно
  • Ръст: над 180 см
  • Харесва ми:
    ЗА
    СТРАДАНИЕТО И ПРОШКАТА
    В живота често се случва хората,
    след като бъдат наранени от някого,
    да се впуснат в безогледно
    отмъщение. Мислят, че по този
    начин ще се почувстват по-добре, но
    в последствие се чувстват по-
    опустошени от всякога.
    В много от случаите този, който
    наранява, не го прави нарочно и
    действията му са резултат от
    оскъдния житейски опит и от
    моделите на поведение, които е
    наблюдавал в детството си, в
    заобикалящата го среда. Докато този,
    който отмъщава, го прави нарочно и
    целенасочено, съзнавайки, че
    постъпва лошо. Така той или тя слиза
    по-ниско от този, който го е наранил.
    Така злото се увеличава и като
    лавина помита всичко по пътя си.
    Единственият начин да се
    предотврати разрушителната дейност
    на негативните емоции и действия е
    да кажем на глас какво мислим за
    постъпките на този, който ни е
    наранил и как се чувстваме, и после
    да го оставим сам с мислите му, а
    вътре в себе си да му простим.
    Исус Христос, когато бил
    разпънат на кръста, казал: „Прости
    им, Господи, те не знаят какво
    вършат!” Значи коренът на злото е в
    незнанието, в неопитността.
    Незнанието включва и това да не
    разбираме какви са последствията на
    едно или друго наше действие и така
    сме затворени в порочния кръг на
    обидата и омразата, докато не
    намерим сили да го разкъсаме чрез
    Прошката.
    Да загубиш някого, някой близък да си
    тръгне, защото е определено пътищата ви да
    се разделят тук, или да останеш сам, защото
    другата страна е решила, че не се нуждае от
    енергията, която носиш със себе си - при
    всички случаи усещаш липса . Чувство, което
    е осезаемо дори физически. Чувство, което
    носи със себе си сълзи - твоите сълзи. Като
    вирус, който се възползва от градивните
    вещества, собственост на клетката, за да я
    унищожи. И тогава си задаваш въпрос, който,
    ако си щастлив, ще сметнеш за неуместен -
    защо изобщо си роден? Едва ли не с този
    въпрос държиш сметка на целия свят, че е
    такъв, какъвто е. И за да разбереш отговора,
    ще трябва да върнеш всичко в равновесие -
    да промениш условията, но не външните, а
    тези вътре в теб. Да се поровиш за други
    чувства, да ги пробваш, да видиш дали са ти
    удобни и, ако е така, да ги задържиш. Защото
    животът е създаден за теб. И ти си създаден
    за него. И не би било честно спрямо живота
    да го пренебрегваш по този недостоен начин.Що за глупост е това? – би
    възкликнал всеки с насмешка (или
    почти). Любовта може да е
    изпепеляваща, изгаряща, пареща,
    гореща, топла... но студена... това е
    все едно да кажеш, че денят е тъмен,
    а слънцето – черно.
    Сигурно е така. Любовта е такава.
    Кой не е изпитвал топлината от
    нежното докосване на любимия, кой
    не е усещал парещата устните първа
    целувка, кой не е почувствал
    горещите вълни, родени от
    прошепната в ухото мила дума... не е
    изгарял от страст, не е пролял пареща
    от раздялата сълза... едва ли има
    такъв човек.
    Тогава... каква е тази студена
    любов... как може тя да носи не
    топлина, а хлад, как може вместо да
    изгаря - да смразява...?
    Така, както може един поглед
    накриво, отправен от любимия, да
    роди сълза (отначало гореща, после
    топла и накрая съвсем изстинала).
    Както един жест на досада може да
    накара едно обичащо сърце да
    потрепери.
    Такива почти среднощни мисли се
    въртяха в главата ми една нощ,
    когато напразно се опитвах да заспя.
    И станах, за да ги напиша и да се
    опитам да си ги обясня. И въпреки че
    не ми е много ясно как ще го
    направя, се надявах, че ще мога.
    Общоприето е схващането, че
    любовта носи топлина, близост, че
    обичаният и обичащият се чувстват
    уютно в нея.
    Така е... и все пак...
    Сигурно няма и човек, който да не
    е усетил хлад от небрежен жест или
    обидна дума... често по невнимание...
    дума от устата на любимия. Или пък
    да не е потреперил от усещането, че
    любимият не го е разбрал... или не
    желае. Едва ли има някой, който да
    не е усетил парченце лед в сърцето
    заради преглътната дума... парченце
    като това в сърцето на Кай (защо ли
    пък се сетих за тази приказка?). Да не
    потрепервал като покрит със скреж
    заради неоценен жест. Не знам има
    ли такива хора. Ако има, те са
    истински щастливци.
    Има много начини човек да
    потрепери от студ... дори когато е
    обичан. И когато обича... а може би
    именно защото обича...
    Та ето какви мисли се въртят в
    главата ми. Така става, като не спя
    като нормалните хора през нощта. А
    може би тук е и причината за тях.
  • Не ми допада:
    kato go vidq 6te precenq. Отдавна загърбих годините, в които гледах с розови очила на света и вярвах, че всеки човек е добър. Много бързо животът ми показа, че хората предпочитат да са лоши, защото е по-лесно, защото както се казва „ Няма ненаказано добро” и естествения извод от това е, че по-добре да си затвориш очите, отколкото да се хабиш напразно...

    Имам достатъчно години зад гърба, през които наблюдавах как хората бавно, но сигурно започнаха да се превръщат в празни опаковки, загубили най-важното – душите си. А какво е душата? Тя е онази крехка обвивка на всичко, което ни прави човеци – чувства, доброта, съвест, състрадание... Колкото по-модерен и забързан ставаше животът през тези години, толкова повече хората губеха себе си. Озверяхме, овълчихме се до степен, която кара моята душа да боли и да иска да избяга от мен. Не твърдя, че съм безгрешн. Не. Но оглеждайки се в тази настъпваща пустош се заинатих и не позволих на душата си да избяга. Понякога съжалявам, защото много боли, защото различните не ги приемат, а самотата убива... Убиват стените, които изграждаме по между си, убива безразличието, бездушието и празните погледи на младите... убива самотата...

    Ние не сме създадени да бъдем сами. Не сме създадени постоянно да воюваме и да се затваряме в реални и измислени крепости. НЕ!

    силно вярващ, но едно зрънце вяра така и не пожела да ме напусне – вярата, че онази малка светлинка, с която се раждаме макар и стъпкана на дълбоко в закоравелите ни сърца все още мъждука и чака търпеливо да я преоткрием. Онази светлинка, която ни кара да се усмихнем на цвете, да пророним сълза на умиление пред мъничка животинка, да протегнем ръка на нуждаещ се, да помогнем просто така, заради себе си... да си спомним, че имаме души...

За партньора

  • Възраст: 35 - 40 г.
  • Град: ПЛОВДИВ
  • Очи: Пъстри
  • Коса: кестенява
  • Тяло: Без значение
  • Ръст: 160 - 170 см
  • Моите очаквания за човека, който търся:
     Da znae kakvo jelae ot jivota.